Last updated: 31.05.2001
Pirin - Beroe 0:1
Use Cyrilic(Windows) encoding!
Пирин (Благоевград) - Берое (Стара Загора) 0:1 (0:0)
0:1 Желев 73
Бараж за Висша Лига, София, ст."Георги Аспарухов", 2000 зрители
30.05.2001, сряда, 18:00 ч.
Пирин (Благоевград): 12.Рангелов, 2.Русев, 3.Илиев, 4.Св.Георгиев,
5.Коемджиев (18.Мар-
ков 69'), 6.В.Попов (к), 7.Ант.Бачев, 9.Каптиев,
10.Николов (17.К.
Александров 75'), 11.Лясков (15.Чергов 74')
Берое (Стара Загора): 1.Драгов (к), 2.Винков, 3.Мирчев, 5.Мечев
(11.Желев 65'), 8.Г.Георгиев,
9.Тончев (7.Божанков 82'), 13.Попчев,
14.Балабанов, 15. Шишков (16.
Т.Георгиев 51'), 18.Христов
Главен съдия: Камен Алексиев
жълти картони: Св.Георгиев, Ант.Бачев, Каптиев, Марков (Пирин);
Драгов, Винков, Христов, Т.
Георгиев (Берое)
червени картони: Илиев (Пирин) 90'; Христов (Берое) 61'
Берое победи Пирин с 1:0 и така за втора поредна година премина
успешно през това, което
едни наричат "поправителен изпит", други - "чистилище", а някои (като
например хората от БФС) -
"Бараж за Висшата Професионална Футболна Лига" в мач, чието качество в
никакъв случай не
отговаря на такова гръмко название. Въпреки слънчевото време двубоят се
игра пред около едва
2000 зрители, половината от които - привърженици на двата отбора дошли
от Благоевград и Стара
Загора. Всъщност, единствено феновете бяха на ниво, достойно за
важността на срещата, като и
около 400-те беройци и почти два пъти повечето "орлета" подкрепяха
почти през цялото време
любимите си отбори. Освен с гласовитостта си и двете агитки се
"отличиха" с множество хвърлени
ленти и хартиени листчета при излизането на отборите на терена. Заралии
се отчетоха и с няколко
не много силни димки, пуснати разбира се в най-гъстата част на
агитката, което за кой ли път
ме кара да се замисля дали средностатистическия български ултрас няма
някакви скрити мазохистични
наклонности (защо противника или полицая да се дави в пушек след като
може да съм аз). Благоев-
градчани пък бяха подсилвани от колоритен оркестър, който макар че
изпълняваше не особено маке-
донски ритми, се оказа важен фактор, помогнал им донякъде да доминират
през по-голямата част
от мача. Още нещо, което трябва да се отбележи е отличната организация,
създадена от органите на
реда и от домакините на стадион "Георги Аспарухов", благодарение на
която се избягнаха каквито и
да е инциденти, като за това естествено своя принос имат и двете
агитки.
Веднага след началния сигнал, даден от Камен Алексиев, оределен
чрез жребии, теглен часове
преди мача за главен съдия, стана ясно, че и двата отбора са се поддали
на голямото напрежение,
неминуемо съпътстващо среща от такъв важен характер. Играта бе
накъсана, изпъстрена с безброй
грешки и множество груби и опасни влизания и запази този си облик до
края.
Все пак в първите няколко минути териториалното предимство беше на
страната на Пирин, но
това не доведе до нищо съществено. Пиринци се опитваха да пробиват
основно по фланговете като
особено активни в този период бяха Бачев и Николов на левия фланг. В
7-мата минута, при едно от
няколкото центрирания пред вратата на Берое, играч на Пирин бе оставен
непокрит, но с глава от
близо прати топката в аут. 3 минути по-късно, при пробив на Николов в
наказателното поле имаше
съмнение за извършено нарушение срещу него, но съдията даде знак играта
да продължи. На 2 пъти
атаките на орлетата бяха спирани и със засади, предизвикани не толкова
от умението на защитата
на жълто-черните в този мач символични гости от Берое, колкото от
невниманието на нападателите.
В последствие и беройци и пиринци изпадаха твърде често в засада.
Постепенно старозагорци започнаха също да поглеждат към
противниковата врата, опитвайки ос-
новно атаки през центъра, но едва в 15-та минута успяха чрез Божилов да
сътворят едно опасно
центриране от фаул, което обаче не доведе дори до удар във вратата.
Иначе точно ударите към вра-
тата липсваха в играта и на двата отбора, която с напредването на
полувремето се изравни, като
и двата отбора редуваха безплодни опити за атаки, в повечето случай
прекъсвани в зародиш. В 22-
та минута след ново центриране в полето на Драгов, Каптиев пропусна от
сравнително удобна по-
зиция. Малко по-късно далечен удар на Лясков мина опасно близо до
вратата, но все още нямаше
нито един удар в очертанията на която и да е от двете врати. В 27-та
минута дойде едно от най-
чистите положения за Берое - Христов проби по лявото крило, навлезе в
наказателното поле на Пи-
рин и попадна в удобна за удар позиция, засуети се но въпреки това успя
да подаде на Николов,
който се оказа сам на точката на дузпата, това беше еднакво неочаквано
както за защитата на
Пирин, така и за самия него и затова той отправи слаб удар във вратата.
Въпреки това вратарят
Рангелов вече се беше хвърлил в другия ъгъл и топката щеше да попадне в
мрежата ако по някаква
случайност не се удари в крака на вече почти падналия на земята страж
на Пирин, откъдето излезе
в корнер, от който не произлезе нищо опасно. Това положение сякаш
раздвижи повече футболистите
и на двата отбора, но до края играта се водеше предимно в центъра на
терена, където основната
цел на футболистите от двата отбора бе сякаш да подадат на противников,
а не на свой играч. Та-
ка докрая единствените що годе опасни положения бяха два далечни удара
към вратата на Берое
в 41-та и 45-та, като и двата бяха дело на Войнов, който беше може би
най-активния играч на те-
рена за полувремето.
Така първото полувреме завърши само с един удар в очертанията на
двете врати. Играта и на
двата отбора беше абсолютно безидейна, играчите бяха видимо нервни, а
явно каквито и такти-
чески постройки и указания да им бяха задали двамата треньори, те
отдавна бяха излетели от
главите на 22-мата и отстъпили място на невъобразим хаос, който пролича
и в играта им.
Началото на второто полувреме по нищо не се отличаваше от това,
което се видя през цялото
първо, направи впечатление че Пирин се настани трайно в полето на
Берое, които явно разчитаха на
контраатаки. Още в 6-та минута след поднояването на играта, острите и
опасни влизания взеха
своята първа и за щастие единствена жертва в този мач, като Шишков бе
принудително заменен от
Т.Георгиев. В 52-та минута след един бързо изпълнен от пиринци фаул
Николов напредна опасно по
дясното крило, стреля силно, но Драгов с вещина спаси удара, само за да
види как отбитата топка
попада в Лясков, който обаче беше бързо заобиколен от няколко защитника
на Берое, които му по-
пречиха да стреля. В 61-та минута Христов съвършено безмислено задърза
за фланелката играч на
Пирин в центъра на терена, което автоматически му донесе жълт картон.
Това обаче беше неговото
второ предупреждение за мача след като в началото на мача беше видял
отново жълтия цвят заради
спречкване с играч от Пирин. Така Христов пое предсрочно към
съблекалните и остави съотборни-
ците си в изключително тежка ситуация. Тук беше момента играчите на
Пирин да се успокоят
и да вземат окончателно инициативата в свои ръце, но вместо това,
играта им придоби само още
по-голяма стихийност. И двамата треньори, опитаха да направят промени в
играта на отборите си
при новата ситуация като извършиха по една смяна. В 65-та минута Желев
влезе на мястото на Ме-
чев за Берое, смяна, която в последствие се оказа "златна", а в 69-та -
Коемджиев от Пирин бе
заменен от Марков. В края на краищата обаче Пирин не само че не се
възползва от численото си
предимство но дори започна да допуска опасни контри от играчите на
Берое. Точно при една така-
ва контраатака в 73-та минута Тончев проби по дясното крило центрира
към откъсващия се сам
Божилов, но Рангелов със сетни усилия успя да го изпревари и да отбие
топката, която обаче по-
падна отново в беройци, и почти веднага след това отново Божилов пусна
пас през центъра на Желев,
който проби в наказателното поле между трима защитници в зелени
фланелки и с точен удар по земя
направи безпомощен Рангелов и откри резултата в полза на Берое.
След този гол мача на практика приключи. Агитката на Пирин за първи
път от началото на мача
замлъкна и остана така до края, като само от време на време се чуваха
единични освирквания и ви-
кове "оставка" и "продажници". Играчите на Пирин, и без това достатъчно
объркани в действията
си досега, вече бяха напълно зашеметени и не можаха да излязат от това
си вцепенение до края.
Стоян Коцев се опита все пак да промени нещо и светкавично използва и
двете си оставащи смени,
като вкара в игра Чергов и Александров на мястото на Лясков и Николов.
Но и това не даде никакъв
резултат, макар че привлечения от Рилски спортист (САМОКОВ) Александров
се включи сравнително
добре, показа че има способности и се бореше докрай за всяка топка като
двмата заедно с Каптиев
бяха може би единствените, които се опитваха да променят нещо. Но като
цяло играта на Пирин до
края се състоеше само от стихиен натиск, които не водеше до нищо.
Футболистите на Берое пък се
прибраха в половината си и често провеждаха опасни контраатаки в
оголения тил на символичните
домакини. Същевременно беройци и особено вратаря Драгов използваха
всяка възможност да забавят
времето, за което незнайно защо им помагаха и децата от детската школа
на Левски, които се
предполагаше че трябва да подават и да гонят излезлите от терена топки,
но вместо това на някол-
ко пъти хора от резервната скамейка на Пирин вкарваха резервната топка
на терена, докато Драгов
спокойно и без да бърза се спираше на всяка крачка да изучава тревното
покритие зад вратата си,
"гонейки" поредната излязла в аут топка пред любопитния поглед на
малките "помощници". На края
нервите на Камен Алексиев не издържаха и при едно от многото такива
изпълнения (които спокойно
биха донесли на Драгов роля на флегматик в някоя театрална постановка),
вратарят най-накрая по-
лучи и жълт картон, което разбира се не го трогна ни най-малко.
До последните минути на мача единственото, кеото успяха да сътворят
орлетата беше едно от-
късване на Каптиев сам срещу вратаря, но в решителната фаза девятката
на Пирин се засуети и не
можа да нанесе удар. Връх на безпомощността на Пирин беше положението в
90-та минута, когато
при едно центриране, Илиев си изкара яда върху играч на Берое при това
без топката да е дори
наблизо до двамата и заслужено получи червен картон. В 92-та минута,
една минута преди даденото
от четвъртия съдия продължение Пирин получиха право да изпълнят корнер,
при който дори и Ран-
гелов напусна вратата си. При центрирането именно той надскочи всички,
но опасният му удар с
глава мина на сантиметри от дясната греда на Драгов.
Това беше и последния шанс за Пирин, малко след който съдията даде
краен сигнал на мача.
След края настроенията в двата лагера естествено бяха на противоположни
полюси. Играчите на Бе-
рое отидоха да ликуват при обезумялата от радост своя публика, след
което няколко пъти подхвър-
лиха треньора си във въздуха. Пиринци пък останаха да лежат съкрушени
на земята, а техните при-
върженици тихомълком се насочиха към изходите. За тях остава единствено
надеждата следващия се-
зон отбора им да се завърне при майсторите. Чест прави на някои от
играчите на Пирин, сред ко-
ито най-вече вратаря Рангелов и капитана Попов, които въпреки
заслужените освирквания от своите
фенове намериха сили да отидат и да се изправят пред тях и да ги
поздравят за огромната подкре-
па, която им оказаха.
Така Берое запазиха мястото си във Висшата лига, но пред отбора
виси неизвестността. Дали
следващия сезон ще трябва отново да защитава мястото си на бараж или
може би няма да успее да
стигне дори до него? А Пирин трябва поне още един сезон да прекара във
втората ни група, на-
дявайки се този път да спечели директна промоция...или поне да не се
налага да среща отново
вече изпитания "баражен боец" Берое на бараж.
За съжаление обаче и двата отбора показаха безобразно слаб футбол
достоен по-скоро за някое
регионално дерби във В група и едва ли само важността на мача е причина
за това. Често се гово-
ри и сме ставали свидетели на мачове, след които употребяваме така
познатата ни фраза "нито
единият от отборите не заслужаваше да загуби". Тук за съжаление трябва
да перефразирам това и да
кажа че по-скоро нито единият от отборите не заслужаваше да спечели.
За съжаление атмосферата на мача също не бе на ниво, въпреки
отличната организация и огром-
ната подкрепа на двете агитки. Може би стадион "Георги Аспаруохов" не
бе най-удачния избор за
място на този бараж, от една страна поради отдалечеността си от центъра
на София, което ком-
бинирано с абсурдното решение мача да се играе в работен ден доведе на
стадиона едва около 1000
неутрални зрители от столицата, а от друга страна тази и без това малко
публика съвсем се губеше
на фона на огромното пространство празни седалки, за сравнение на
миналогодишния бараж, игран на
стадион "Славия", макар публиката да беше отново толкова на брой,
по-скромните размери на ста-
диона позволиха да се създаде една наистина прекрасна обстановка,
докато сега единственото ху-
баво нещо бе че по време на мача не прелетя някой по-голям самолет,
който да заглуши тотално
усилията на двете агитки.
Автор: Йордан Циров
Âëàäèñëàâ Ëàçàðîâ - Beroe Online.
About this document:
Prepared and maintained by Julian Dontchev and Iordan Tsirov
(c) Copyright Julian Dontchev and Iordan Tsirov 1992-2001
You are free to copy documents in "Bulgarian Football by Julian Dontchev" in
whole or part provided that proper acknowledgement is given to the author
indicated and to the site itself. All rights reserved.